История на банковото дело и първите български банки

    • банкова институция,
    • най-старата банка,
    • финансова история,

     

    Банковите институции и кредитирането са неразделна част от нашето ежедневие, но каква е историята на банковото дело у нас и откога датира тя? Любопитни факти около създаването на първата държавна и частна банка у нас ще разкрием в следващия материал.

     

    История на банковото дело в България

    Появата на всички операции, свързани с парични средства, като пазари, сделки или стоково производство пораждат нуждата от учредяване на специализирани финансови институции и заети в областта професионалисти, които поставят началото на банковото дело. В България този период настъпва след Освобождението, когато хората, разполагащи с известни познания и положение се стремят да гарантират сигурността, и увеличат капиталите си. 

    Данните за най-ранните банкови институции у нас датират от средата на XIX-ти век или по-точно от 1859-та г., когато е основана първата примитивна българска банка – неуспешен опит за функциониране на обща българска народна каса. Следват общополезните каси или наричани още земеделски каси, които имат за цел да подпомагат селските стопанства и така се поставят основите на банковото дело у нас.

     

    Първата българска банка в дати

    • С устав на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, датиращ от 05.01.1879 г. е основана първата българска банка – БНБ, която наподобява днешните банкови институции;
    • Българска народна банка официално отваря вратите си за потребители през месец май, а първата банкова операция е извършена на 06.06.1879 г.;
    • От 1885-та г. БНБ получава разрешение да отпечатва и пуска в обращение пари, от когато датират и първите български банкноти;
    • В началото на XX-ти век Българската народна банка претърпява силно развитие и изиграва значима роля за страната ни по време на Втората световна война;
    • От 1952-ра година стартира сеченето на възпоменателни монети в открития Български монетен двор;
    • През 2007-ма г. с присъединяването на България към Европейския съюз, БНБ става член на Европейската система на централните банки.

     

    История на първата частна банка у нас

    През 1881 г. българският политик и банкер Симеон Златев, в качеството си на кмет на Русе свиква учредително събрание с присъствието на известни местни търговци и финансови специалисти, за създаване на първата частна банка в България. На организираното събрание се обсъждат различни имена за банката, която накрая е наречена „Гирдап“, като русенската махала Гирдап, в която живеят по-голямата част от членовете на комисията.

    Симеон Златев оглавява Акционерно-спестителното дружество, начело на деловодството застава Стефан Малчев, а за касиер е избран Христо Армянов, който заедно с брат си Коста Армянов е сред русенските финансисти – основатели на дружеството.

    „Гирдап“ започва да функционира от началото на 1882-ра г. с разполагаем начален капитал в размер на 750 лв. Само за една година, дружеството продава акции на стойност близо 7000 лв. В края на 1902-ра г., по време на извънредно събрание на акционерите, Акционерно-спестително дружество „Гирдап“ е преименувано на Кредитно дружество „Гирдап“.

    Първоначалният план включва срок от 5 години съществуване на дружеството, който бива удължаван неколкократно. Към края на петата година е построена сградата на Управлението на банката, за която са ангажирани уважавани местни и чуждестранни архитекти. През 1913 г. в следствие на пожар сградата се ремонтира и се построява допълнителен, трети етаж. Островърхата кула на ъгъла изчезва, но часовникът от нея е съхранен и до днес е символ за Русе.

    През 60-те години XX-ти век банковото здание се използва от Градския народен съвет, а днес сградата е дом за русенската сметна палата.

    „Гирдап“ се смята за първата частна банка у нас, обвързана е с Народно-либералната партия и от създаването си до началото XX-ти век се нарежда сред водещите по големина в България, с капитал от 2 милиона. Макар в частния банков сектор от този период представителите да не са много на брой, сред тях се отличават Българската търговска банка (БТБ) и свързаната с Deutsche bank – Българска кредитна банка (БКБ).

    „Гирдап“ се разраства бързо и в кратък период отваря банкови клонове в цялата страна. Банката изпълнява обичайната си дейност, но също изпълнява функциите на търговска централа – чрез клоновете си в страната контролира производството, търговията, взима активно участие в банковото дело.

    По време на Първата световна война, заради своята политическа обвързаност „Гирдап“ има пряко участие в масовото създаване на акционерни дружества, повечето от които се оказват неуспешни. Частната банка също така инвестира в предприятия като Първо българско акционерно дружество за цимент „Лев“ в Плевен, Българска македонска банка, „Мини Курило“ и др.

    След войната първата частна банка у нас е изправена пред фалит. Оказва се, че 50% от активите ѝ са отпускани на нейни служители, акционери, членове на ръководни длъжности и политици. Оказва се, че голяма част от отпуснатите на вътрешни лица кредити са обезпечени с акции на Българска македонска банка, Горска търговска банка, Банка „България“ – все предприятия, във връзка с „Гирдап“. Освен конфликтът на интереси, друго сериозно нарушение на закона са приеманите като залог собствени акции.

    С края на войната всички изброени обезпечения загубват стойността си и активите на банковия клон в столицата на стойност 67 млн. лв. са обезпечени с акции с номинал 24 млн. лв., чиято пазарна стойност през 1924-та г. се равнява само на 1 млн. лв.

    През 1919 г. хора от ръководния екип на „Гирдап“ започват да понасят своите наказания – биват обвинени, интернирани или изпращани в затвора по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи, като някои в последствие са оправдани.

    Три години по-късно БНБ се намесва в качеството си на най-голям кредитор на „Гирдап“ и закрива всички сметки на банката, което всява гняв и възмущение сред вложителите. Негативните настроения ескалират дори повече заради заплахите от страна на правителството за отчуждаване на сградата на банката в столицата, на улица „Славянска“, чийто наемател по това време е Министерство на финансите.

    През 1923-та от „Гирдап“ са изтеглени депозити за 38 млн. лв, а полиците на нейни длъжници са протестирани. Скоро след това БНБ оповестява процедура за обявяване на „Гирдап“ в несъстоятелност. Като основни причини за фалита на частната банка в доклада си БНБ цитира „Лошо управление, извършвано в условията на голям конфликт на интереси“, а процеса по ликвидацията на “Гирдап“ продължава до чак края 30-те на XX-ти век.

    Макар не докрай успешна и отдавна приключила, историята на „Гирдап“, сякаш продължава да живее в старата сграда в град Русе, под прочутия часовник. И до днес тя е любимо място за срещи в града.